Колёсная опора промышленная поворотная 125 мм (SC 55)--> 100--> Фотоальбом Смешарики Ты классный!, 2961743, мультиколор, на 100 фото, 5,5 х 13 х 17 см

Фотоальбом Смешарики Ты классный!, 2961743, мультиколор, на 100 фото, 5,5 х 13 х 17 см

Фотоальбом Смешарики Ты классный!, 2961743, мультиколор, на 100 фото, 5,5 х 13 х 17 см

Фотоальбом является универсальным подарком к любому празднику. Родным, близким и просто знакомым будет приятно помещать фотографии в этот альбом.


Обзор:

VLOG Мой инстабук. Смешной Костя.

Это не бред,а правда.Я знаю многих таких людей,которые 4 на 4 свете и если Господь дал им шанс изменить свою жизнь,то я рада за этих людей.И дай им Бог сил и терпения пройти оставшийся путь с честью!С ув.Лия
Фото Поминальная свеча, id: 675.

Фотографии и картинки На границе миров, в альбоме Константина Андреева - 41 фото, смотреть в социальной сети Мой Мир.

Yavor Shopov | Sofia University "St. Kliment Ohridski" - csgoup.ru


А вот как они уже описывают при ПРОДАЖЕ 4 следующей странице этого источник статьи сайта, флейту:13 Gallon Flute is the next big thing in the Home Distilling and Craft Distilling World.

P.S. Я не спорю Я сам понять хочу
Yavor Shopov, Sofia University "St. Kliment Ohridski", Head of UСSRT Department, Faculty Member. Studies Human Genetics, Archaeometry, and Art.
Death Note (デスノート; Desu Nōto) is a 4 created by writer Tsugumi Ohba and artist Takeshi Obata.The main character is a very intelligent 4 school student who discovers a supernatural notebook (nōto being Japanese slang for nōtobukku, "notebook") which has the power to kill any human whose name is written upon its pages, subject to certain rules.

Death Note - Wikiquote


Плетеная мебель / Плетение из соломки и других материалов. This macrame is one of a kind and is handmade with natural cotton 4.
Начнём собирать первую. Размеры первой лавочки:118 на 25 страница, толщина доски 20 4, из этого 4 мы строили дачный туалет и душ.

Yavor Shopov | Sofia University "St. Kliment Ohridski" - csgoup.ru

Отрежем 2 тесины длиной — 118 см, шириной — 12 см.
2. Получить на email ключ активации (cd 4 Трансформеры: Падение Кибертрона.

Скрапбукинг: альбом с нуля. Часть 1 - Переплёт

Ключ так же будет доступен в личном кабинете на сайте. 4. Скачать и установить 4 (если еще не установлен).

Клавдия Устюжанина: Я была лично на том свете!

4.
My rear panel is somewhat higher to create more space for my fingers! The adjustment screw supports become 6mm x 14mm (1/4" x 9/16"); the contact boards are 7mm x 13mm (9/32" by 17/32") and the partition board is 6mm x 13mm (1/4" x 17/32") but it depends on the dimensions of the relay contacts.


This feature is not available right now. Please try again later. You're using an out-of-date version of Internet Explorer.
By using our site, you agree to our collection of information through the use of cookies.
To learn more, view our.
× We studied the megalithic rock complex Kozi kamak.
It is shown that Kozi kamak and Belintash are.
We studied the megalithic rock complex Kozi kamak.
It is shown that Kozi kamak and Belintash are part of an extensive system of similar rock sanctuaries covering the Western Rhodopes up to the island of Samothrace.
They were used to determine the astronomical time day and hour.
The geodetic and astronomical measurements show that these sanctuaries are used to determine the day of the vernal equinox to determine the beginning of the sowing since the early Bronze Age.
This means that the builders of these rock sanctuaries were farmers and used the solar calendar, like protobulgarian calendar which has the same calendar system.
This calendar system is presented here.
При него годината започва в най-късия ден зимното слънцестоене, сега около 21 декември.
От този ден продължителността на деня започва да нараства.
Това показва, че все още у нас този ден се възприема като начало на годината.
Годината е започвала в най-късия ден зимното слънцестоене, около 21 декември.
Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем.
Сега се нарича Енин ден или Идинажден Млада година, Млад ден, Идинак.
Този ден не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица.
Той е бил ден за празнуване на Новата година.
Останалите 364 дни от обикновената невисокосна година се разпределяли в четири еднакви тримесечия сезона по 91 дни или 13 седмици, съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен Съсълов, 1963, 1970, Вълчев, 1986, 1999.
Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от седмицата на древните българи.
Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30.
Всяка четвърта година като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно е високосна - от 366 дни.
Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден Ени-Джитем, "Слънчовден"който е в най-дългия ден на годината - деня на лятното слънцестоене.
Този ден "Слънчовден" не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица.
Сега той се свързва с Еньов ден, който е голям християнски празник, отъждествен с важен празник на древните българи, което позволява практикуването на старите езически обичаи и сега.
Първоначално Еньов ден е съвпадал с лятното слънцестоене и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима.
Още Димитър Съсълов 1963б забелязва, че древнобългарските народни празници са близки по време до християнските празници на дунавските българи.
Той обяснява този факт с това, че след насилственото покръстване и Борисовото клане в 866 г.
Първото достоверно приравнение на прабългарския календар към днешния е извършено от Димитър Съсълов 1970.
Неговият труд се оказва ключов в опитите за правилното разбирането на древно българския календар.
Новата година в този календар не е фиксирана към определено събитие например Рождество Христово при Григорианския календара е фиксирана към конкретна точка от орбитата на Земята при нейното въртене около Слънцето.
Затова датата на този ден се мести спрямо Григорианския календар в следствие на прецесията на земната орбита Шопов, 2013, 2013б и целия календар на древните българи се мести спрямо Григорианския и Юлианския календар средно с 1 ден на всеки 58,32 години Шопов, 2013б.
По това древно българския календар е подобен на Иранския календар, в който Новата Година е в деня на пролетното равноденствие.
Този ден е много важен за земеделските народи, т.
За употребата на такъв тип календар са изградени много скални обсерватории като Белинтаж, Кози камък и т.
Затова те са представени в настоящето издание.
Много от тези древни скални обсерватории са изградени така, че да служат за определяне на деня на пролетното равноденствие.
Скалните обсерватории от този тип образуват цялостна система, простираща се от Асеновград, Пловдивско чак до остров Самотраки.
Те са свързани чрез междинни скални обекти с жертвеници, между които има визуална връзка и по тази верига могат да се предават сигнали например за пожари, нашествия и т.
Повечето от тези обсерватории са праисторически например тези с изсечени скални ниши, Перперикон, Татул и т.
По това време тези земи са били обитавани от Индоевропейците Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al.
Повечето от съвременните европейски народи без угро-финитедревните българи и траките са индоевропейци Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al.
Календарът винаги е свързан с религиозните празници така, че това е сигурен белег за еднаква календарна система, за чието използване са изградени скалните обсерватории по нашите земи.
По тази причина след идването на траките е днешните български земи през 2100- 2000 г.
Шопов, 2015 те продължават да използват праисторическите скални обсерватории за същото предназначение, въпреки хиатуса през който тези земи са били почти необитаеми.
Тези скални обсерватории биха могли да бъдат използвани и за определяне на дните и празниците от календара на древните българи.
Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с друг.
Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи по данни от 23 статии на 17 независими екипа.
Изчислени са генетичните разстояния на българите с 80 народа и народности по бащина линия и с 35 по майчина линия.
Предложено и мотивирано е въвеждане на етногенетически маркери, които са по-млади хаплотипове, характеризиращи връзките между народите след тяхното нажмите чтобы узнать больше обособяване.
Показано е, че използването на етногенетическите маркери, дава по-прецизни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите.
Демонстрирано е, че българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите създатели и разпространителите на земеделието, което е в основата на цивилизацията.
Доказано е, че съвременните българи са идентични с прабългарите.
Те са индоевропейци, най-близки с народите от западна Европа и с наследниците на траките, а най-далечни със славяните Въведение:През 8-10 хил.
По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците Всемирная история, 1955още преди обособяването на отделните им клонове народи иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.
Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци, и особено между европейските им представители Vernesi et al.
Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им Шопов, 1998 показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съществувала преди хиляди години Шопов, 2001.
Резултатите от пан-европейският генетичен проект и анализа на генофонда на човечеството по женска линия убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните руснаците и поляците и нямат никаква следа от тюркски гени Димитров, 2002, Richards et al.
Задълбочените изследвания за произхода на езика на древните българи Марр 1925Державин 1946Добрев 1995Шопов 1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004Шопов и др.
От тези важни резултати следва, че през периода след V-IV хил.
Многобройни археологически и исторически данни за древни българи на територията на днешен Иран са намерени от Шопов 2004.
Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Мала Азия и в последствие се преселват в планината Загрос сега в Иранкъдето отсядат не по-късно от 3900 г.
Това се потвърждава и от българските топоними Шопов и др.
Цел: Целта на това изследване е проверка на съществуващите представи за произхода на българите и близостта им с други народи с помощта на последните фундаментални открития на генетиката и етногенетиката Rosser et al.
Основните използвани методи са: 1.
Данни за разселване на индоевропейците: Най-старите обитатели на черноморското крайбрежие са били индоевропейците Всемирная история, 1955, Wiik, 1999към които са принадлежали и древните българи.
От индоевропейците се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато Арианамежду VI-IV хил.
Инд Пакистан и Ганг в Индия Шопов и др, 2007а.
Те достигат на изток чак до делтата на Ганг сега в Бангладеш.
Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море Шопов, 2001, Shopov et al.
Пра българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност.
Неговото начало е 5504 г.
Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датирано от Shopov et al.
От тези две датировки които съвпадат в рамките на експерименталната грешка следва, че Потопът е станал в Черноморският басейн, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите.
Тогава е и началото на византийският календар Шопов и др.
Абсолютните датировки на Потопа Shopov et al.
В резултат от Потопа след 5500 г.
Колкото по-близо във 4 са се отделили два клона на индоевропейците, толкова по-близки са те по обичаи, бит и култура.
Съдейки по българските топоними българите попадат в частта от индоевропейците която се е преселила в Мала Азия Шопов и др.
Лингвинистични бележки: Езикът на древните българи е от източно-иранската група на индоевропейските езици Добрев 1995Взято отсюда 1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004Хнканосян 2002Ненчев 2002Шопов и др.
Народите от тази група сa изиграли ключова роля при формирането на индоевропейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите.
Те тръгват от общата територия на индо-европейците 4 западният бряг на Черно море Фиг.
Самарра в Двуречието, Ирак около 5200 г.
Това обяснява защо картата на топонимите в Индия образувани от българските етноними Шопов, 2003 съвпада с картата на ведическите племена в Индия публикувана от индийски специалисти The History and Culture of the Indian People, 1968.
Тези топоними показват активни контакти на българите с индийците в много далечно минало, т.
Индийците произнасят името българин като балгхар а в резултат на закономерно езиково потъмняване Шопов и др.
Украинците и до днес ни наричат балхари Й.
Державин 1946 твърди, че българите имат общ прародител с хазарите, иберите, шумерите, кимерите вид източни иранци и италиките.
До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
На базата на палеолингвинистичните изследвания на Марр 1925.
Последните генетични изследвания потвърждават тези негови продолжить чтение />Той твърди, че българите са протоиндоевропейци, т.
Концепциите на академик Державин 1946 са били в основата на курсовете по българска история преподавани в Софийския Университет по Сталиново време, когато Державин е бил президент на Всеросийската академия на науките.
Материал и методика: Този обзор се С50302 ТЭНовая группа RDT на страницу на публикувани генетически изследвания за произхода на различни индоевропейски народи вкл.
В нито една от тях не се говори за прабългари.
Всички те изследват произхода на днешните българи.
Те се базират на обработка на общо над 500 проби от ДНК на съвременни българи от всички краища на България.
Това за пръв път позволява получаването на статистически достоверни и сигурни данни за произхода на българите.
Ползвани са и публикувани археологически и исторически материали за индоевропейски народи.
Методика на генетичните изследвания Генетичните изследвания за произхода на един народ се правят върху специално подбран съвременен генетичен материал.
Пробите се подбират от различни краища на страната така, че да представляват представителна извадка за народа или народността, която се изследва Calafell et al.
Включват се само хора с прародители между които няма чужденци Генната информация се наследява от родителите по бащина линия от ДНК на У- хромозомите и по майчина линия от ДНК на митохондриите.
Отделни фрагменти от ДНК от двата вида са характерни за индоевропейците, други за тюркските народи и т.
В ДНК на индоевропейците има под-фрагменти характерни за славянските народи, други на индийските и т.
След окончателното разшифроване на генофонда на човечеството през 2002 г.
При хората специфичната генетична информация, която може да бъде използвана за установяване на техният произход се предава без изменения по майчина линия от майката на децата й чрез митохондриалната ДНК или по бащина линия от бащата на децата му чрез Y- хромозомите.
В човешкият зародиш митохондриалната ДНК идва от майчината яйцеклетка, а ДНК на Y-хромозомите от бащините сперматозоиди.
Човешката ДНК съдържа различни фрагменти, които се намират на точно определени позиции в нея.
Те са резултат от различни типове вариации генни мутации.
Тези вариации които не са свързани с болести са два типа - 1.
Хаплогрупата, към която принадлежи една Y-хромозома или митохондриална ДНК често дава ясно свидетелство за произхода на човека.
Има едно изменение на митохондриалната ДНК чрез мутация на всеки 10 000 години от първият съвременен човек, който е живял преди около 150 000 години генетичната Ева в Африка.
Това позволява групирането на митохондриалната ДНК в хаплогрупи.
Хаплотиповете са под-клъстери на хаплогрупите.
Хаплотиповете са образувани много по-скоро от хаплогрупите.
Повечето от хаплогрупите са специфични за различните континенти.
Хаплогрупите на митохондриалната ДНК се бележат с главна буква например Uа техните под-клъстери с главна буква с номер например U7.
За отделяне и диагностика на отделните фрагменти на ДНК се използват голям брой специални ензими, които режат веригата на ДНК в точно определени позиции.
Получените фрагменти се разделят и определят с помощта на течна хроматография.
Генната информация по мъжка и по женска линия се е пренасяла по различни географски пътища.
От този факт следват следните заключения: а.
Когато в древността мъжете са мигрирали на големи разстояния по време на нашествия те не са се движели заедно с жените от племето си, а са се женели за жени от местните народи.
Това важи за повечето народи.
Мобилността на жените е била много малка.
Те не са мигрирали на значителни разстояния 2.
Генетическата близост на народите не зависи от близостта на езиците, които говорят те, но силно зависи от географската им близост Rosser et al.
Статията на Rosser и още 62-ма специалисти от 38 института Rosser et al.
Например генетически българите са много по-сродни с румънците и гърците, отколкото с руснаците и поляците Ivanova et al.
Много важна за генетичното сродството на два народа е географската им близост Rosser et al.
Това е особено важно за майчините гени, тъй като жените са 4 много по-немобилни от мъжете.
Мъжката част от народите като завоеватели са изминавали значително по-голям път за разлика от жените, които са водели отседнал живот.
Тези фундаментални резултати сами по себе си показват, че много от подходите използвани в историческите изследвания за сродството на народите не дават достоверни резултати.
Например като главен аргумент за причисляване на българите към славянските народи се използва езиковата им близост с тях.
Генетичните изследвания обаче показват съвсем друга картина Calafell et al.
Нейните гени се носят от всяка жена на планетата.
Тя не е била първият съвременен човек.
Несъмнено нейната майка също е била човек.
Имало е и други хора, които са живеели по това време, но те са носели други гени и наследниците на нито една от тях не са уцелели до днешно време.
Европейски хаплогрупи H, I, J, K, T, U, V, W и X Около 99% от митохондриалната ДНК на европейците се състои от 9 хаплогрупи отбелязани като H, I, J, K, T, U, V, W и X Torroni et al.
Тези хаплогрупи могат да бъдат обединени в клъстери HV, UK, TJ и WIX Richards et al.
U-хаплогрупата има контрастно разпространение в Индия.
Тя е най-честа в северно-индийската мюсюлманска общност над 30%15—20% в различните касти, и под 10% в племенната.
Хаплогрупа J- възниква в Средния изток Сирия преди 10 000 г.
След това те я разнасят из Европа Sykes, 2001.
При българите е 6.
Хаплогрупа H- възниква в Близкият изток преди 23 000—28 000 години още през Палеолита и е внесена в Европа преди 20 000—25 000 години, след което се разнася из Европа от Иберия преди 15 000 години Torroni et al.
Сега я има навсякъде в Европа.
При българите е 23.
Хаплотип H1- възниква преди 14 000—16 000 години Pereira et al.
Хаплотипа H2- липсва в Близкият изток.
Възниква преди 11 600-21 000 години Pereira et al.
Хаплотипа H3- се среща само в Европа и възниква преди 9000—11000 години Pereira et al.
Той липсва в Близкият изток и Кавказ, което показва европейският му произход.
За разлика от него хаплотипа H5— се среща в 1%—3% в Близкият изток, което показва, че той може да е възникнал в Близкият изток и след това да е пренесен в Европа Pereira et al.
Хаплотипа H5- възниква преди 11 500 години Pereira et al.
Хаплотипа H6- на 16 000-43 000 години се среща само в Европа Pereira et al.
Хаплогрупа K- възниква във Венеция, северна Италия преди 10 000 г.
Сега повечето и наследници живеят в Алпите Sykes, 2001.
При българите е 13.
Хаплогрупа T- възниква в Тоскана, Италия преди около 15 000 г.
Сега повечето и наследници живеят в Алпите.
Наследниците и са я разнесли из северна Европа и евентуално през Ламанша Sykes, 2001.
При българите е 10%.
Хаплогрупа U- възниква при първобитните хора в Гърция преди 45 000 г.
Сега я има навсякъде в Европа Sykes, 2001.
Хаплогрупа X- възниква в Кавказ, преди 25 000 г.
Преди заледяването се разпространява узнать больше Европа и по-късно дори достига Америка Sykes, 2001.
При българите е 6.
В българите е 1,2 % Torroni et al.
Сега повечето и наследници живеят в Алпите Sykes, 2001.
По-късно наследниците и я пренасят в северна Финландия и Норвегия Sykes, 2001.
При българите липсва напълно.
При българите читать полностью напълно.
Някои хаплогрупи и хаплотиповете маркират специфичен произход на носителя им: Хаплотип U7- произлиза от българите в други народи Helgason et al.
Хаплотипа U2i е най-чест при племената в Индия.
В тези племена обаче почти напълно липсва западно-евразийският хаплотип U2e, който е по-чест във висшите касти и има градация жмите с кастите.
Угро-фински хаплотип- U5 Северно-африкански кавказоиден хаплотип - U6 наличен в Португалците Хаплогрупи произхождащи от Средния изток са: - J, T1, U3 и някой подклъстери на H и W.
Те са свързани с разпространението на неолитните земеделци в Европа започнало преди 10 000 години.
Азиатски и индиански хаплогрупи A, B, М C+ D+ E+ GF и Z В Азия 77% от митохондриалната ДНК се състои от супер-хаплогрупата M, която се подразделя на по-малките под-хаплогрупи C, D, G и E.
Повечето от останалите 23% азиатски митохондриални ДНК се състоят от хаплогрупите A, B и F Torroni et al.
Монголоидните хаплогрупи са A, B, C, D, М, U5b1 и Z Практически всички индианци попадат в хаплогрупите A, B, C и D Супер-хаплогрупата M е изключително разпространена в Индия.
Негроидни Африкански хаплогрупи L1, L2 и L3 Негроидните африкански хаплогрупи L1, L2 и L3 не се срещат при българите.
Неговите гени се носят от всеки мъж на планетата.
Той не е бил първият съвременен човек.
Несъмнено неговият баща също е бил човек.
Имало е и други хора, които са живеели по онова време, но те са носели други гени и наследниците на нито един от тях не са уцелели до днешно време.
Y-хромозомите наследявани по бащин път са изградени от африканските групи I, II и III и азиатските групи IV-X.
Европейските хаплогрупи са вариации на тези групи.
Има няколко различни класификации на хаплогрупите и хаплотиповете на Https://csgoup.ru/100/avtomagnitola-soundmax-sm-ccr3053f.html />В една класификация някои хаплогрупи и хаплотипове липсват, а в друга ги има.
Затова резултатите от тези изследвания за един народ са представени по различни класификации.
При изследванията на гените на българите са използвани следните класификации: 1.
По род Y-Chromosome Concortium, 2007.
По Jobling and Tyler-Smith 2000 : - Бележат се с код Hg следван от номера, напр.
По Semino et al.
Европейски хаплогрупи Hg 1, 2, 3, 9, 21 От тях е изградена основната част от бащината ДНК на европейците.
Първобитни европейски хаплогрупи Hg1, R1b, HG1 хаплогрупата е възникнала преди 23 посетить страницу источник години, през Палеолита.
Свързана е с наследниците на палеолитните ловци.
Трудна е за интерпретация и не е особено информативна за исторически изследвания.
Hg1 е 17% при българите Rosser et al.
R1b Най-често срещаната хаплогрупа в Европа.
Свързана е с наследниците на палеолитните ловци, пристигнали в Европа преди 40 000 години.
Особено често срещана в Западна Европа.
Най-честа при ирландците 98,5%.
Намалява от запад на изток рядка в Източна Европа и изчезва след Средния изток.
Не е особено информативна за исторически изследвания.
Земеделски европейски хаплогрупи Hg 2, 9, 21, I1a, Eu7 Хаплогрупа Hg 2 земеделска Носителите на Hg2 са наследници на първите неолитни земеделци, дошли в Европа преди около 10 000 години от Плодородният полумесец, Средна Азия, донесли и въвели земеделието в Европа.
Hg2 е най-честа в южна и централна Европа.
Честотата й на срещане в българите е 42%, повече е само при готландците потомци на готитеюгославяните, грузинците, северните шведи и украинците Rosser et al.
Честотата на хаплогрупата Hg9 J в Европа е най-висока 20-24 % в Гърция, България, Египет, и южна Италия и рязко пада в северна и централна Европа, северно от Карпатите до 0 % в Беларус и Украйна.
Индекса на разнообразие на суб-хаплогрупите й е най-висок в Перейти на источник, България, Гърция, южна Италия и Сардиния Giacomo et.
читать далее Semino et al.
Най-чест в Европа е при сардинци, българи и британци.
Хаплотиповете J1 и J2 се появяват в Плодородният полумесец Левант в Мала Азия по време на неолитната земеделска революция Giacomo et.
Хаплотипa J2f1 се намира предимно в северното Средиземноморие.
Групирането на хаплотипa J2f1 свидетелства за наличие на силно структуриране на народите преди разнасянето на хаплогрупaта J из южна Европа и централното Средиземноморие т.
Хаплотипa J2e1 M102 показва някаква връзка между Балканите и северно- централна Италия.
Това вероятно се дължи на разпространение на този хаплотип в Европа от Балканите както хаплотипа E3b1-M78.
В последствие J2e1 M102 се разпространява от Италия в Европа.
Някой от най-високите му честоти са в Албания, северно-централна Италия, южен Кавказ, Индия, Непал и Пакистан.
Българите все още не са изследвани за наличие на този нов хаплотип.
Хаплотип E-V13 Хаплотипа E-V13 идва в Европа от Западна Азия по-късно от преди 17 000 години и се разпространява от Балканите към Европа не по-рано от преди 5 300 години Cruciani et al.
Този хаплотип изгражда повечето от европейските Y-хромозоми Хаплотипа J2 има същото разпространение в Европа като Хаплотипа E-V13, което показва един и същ процес на разпространението им в Европа.
Хаплогрупа Hg21 земеделска, северно-африканската Носителите северно-африканската хаплогрупа Hg21 са наследници на първите неолитни земеделци.
В Европа достига 27% при гърци и кипърци, а в Испания, Португалия, Сардиния, Италия и Унгария е между 10-20% фиг.
В България е една от най-високите в Европа 17 % - Rosser et al.
Клъстера δ на генетичният маркер E-M78 е участвал в първото разнасяне на хаплогрупата E-M78 от източна към северна Африка и Близкият изток.
Времето на възникване на генетичният маркер E-M78δ е хиляди години и маркира отделянето на източните африканци от другите народи Cruciani et.
Разнасянето на клъстерите α в Европа преди 7.
Хаплогрупа G В Европа хаплогрупата G както и хаплогрупите E3b и J2, са маркери на разпространение на земеделците от Средният изток при неолитната колонизация.
В Северна Осетия честотата на срещане на хаплогрупата G е от 21 до 75 %.
Осетинците се смятат за потомци на аланите и за това хаплогрупата G може да се приеме за маркер на алански или сарматски произход Nasidze et al, 2004.
M201— е основателят на хаплогрупа G.
Първият носител на M201 мутация, която определя хаплогрупа G е живял преди около 30 000 години в източният край на Средният изток в полите на Хималаите в Пакистан или Индия.
Той е имал относително малко наследници.
Земеделците започнали да се пренасят от Близкият изток покрай бреговете на Средиземноморието през Мала Азия към Балканите и Кавказ.
ДНК анализите показват, че разпространението на земеделието е свързано с разселване в Европа на хора, които никога преди това не са живели там.
Тези от тях, които са тръгнали на Запад сега живеят в Италия, Сицилия, Унгария, Австрия, Германия, Франция, Норвегия и Швеция.
От тези от тях, които са тръгнали на Север сега има малък брой живеещи в Сирия, Русия адигейциУзбекистан татари и каракалпациМонголия и западен Китай уйгури.
В Грузия членовете на хаплогрупа G са 30% от населението.
Те са 14% в Сардиния, 10% в северна централна Италия и 8% в северна Испания и по-малко в Чехия, Словакия, Украйна, Ливан, Гърция, Унгария, Албания, Хърватия и Етиопия.
В североизточна Европа G-хаплотиповете се срещат с честота 1-3%.
При българите те се срещат с честота 5,76 %.
Хаплотипа G2 е разпространен от северен Китай до Пакистан и северозападна Индия повтаряйки разпространението на скити, сармати и алани.
Намира се най-често в осетинците Semino et al.
От нея се състоят около половината от Y-хромозомите на руснаците, поляците и словаците Https://csgoup.ru/100/chernila-kraska-pushkink-dlya-hp-56-57-kartridzhey-vodnie-nabor-4-h-100-ml.html et al.
При българите тя е едва 12% и е два пъти по-малко, отколкото при германците и скандинавците таблица 1.
Балкански хаплотипове E3b1-M78, J2e1 M102 Хаплогрупа E3b1-M78 Хаплогрупата E3b1-M78 е най-честата E хаплогрупа в Европа Cruciani et al.
Нейната честота е най- висока в югоизточна Европа 13%—16% в южните италианци и 17%—27% на Балканите 21% при българите и много ниска при турците 5% и славяните 4% до 10%.
Почти 93% от E3b1 хромозомите в югоизточна Европа попадат в -групата.
В Европа най- високи честоти на тази група има при албанци, македонци, гърци, румънци и българи Cruciani et al.
Вероятно тя е възникнала на Балканите Peri i et.
Времето на разпространение на този генетичен маркер E3b1-M78 към Европа и близкият изток е оценено на 7.
Тази възраст съвпада с датировките на Потопа в Черно море, който според Шопов и др.
Това разселване на земеделци от Балканите към Европа е засвидетелствано и в археологическите данни Tringham, 2000.
Европейски хаплогрупи произлезли от Централна Азия - Q Хаплогрупa Q Средно-Азиатска Хаплогрупaта Q е произлязла от Централна Азия и разнесена от там.
В Европа се среща в скандинавците в които вероятно е привнесена от сибирските народи при походите на викингите и в шотландците Хаплотипа Q3 обаче е широко разспространен при индианците.
Азиатски хаплогрупи Hg 4, 10, 12, 16, 28 1.
Монголоидни хаплогрупи Hg 12, 16 Монголоидните халогрупи, които се срещат в Европа са Hg12 и Hg16.
Hg12 е прародител на Hg16.
При българите и двете монголоидните халогрупи липсват напълно.
Това доказва, че прабългарите не са били тюрки.
За сметка на това монголоидни гени има в германци, ирландци, датчани, арменци, норвежци, готландци, шведи, турци, чуваши, славяните, 4 и в особено големи количества в фините фиг.
Останалите азиатски хаплогрупи не се срещат в Европа Rosser et al.
Африкански хаплогрупи Hg6, Hg7 и Hg8 Негроидната халогрупа Hg8, е от суб-сахарски произход.
Тя се среща в Европа само в сардинците и французите.
Останалите африкански хаплогрупи не се срещат в Европа Rosser et al.
Лингвистично датиране на обособяването на отделните клонове на индоевропейците Езиковото обособяване на отделните клонове на индоевропейците е датирано от Gray, Atkinson, 2003фиг.
Той е вдъхновен от радиовъглеродното датиране, като използва за датиране разпадането на връзките между езиците и отдалечаването им на базата на 200 основни термина в тях.
Получените датировки не могат да се съпоставят директно с генетичните, т.
Обаче особен интерес представлява факта, че българите са генетически близко родствени с различни народи от всички езикови клонове на индоевропейците, формирани в периода след 7 300 г.
Това показва, че българите са формирани като народ преди повече от 7 300 години.
Тази датировка съвпада с отделянето на българите от индоевропейците в Мала Азия след потопа в Черно море преди 7 500 г.
Самарра, Ирак преди продолжить 200 г.
Заключения: Генетичните изследвания са най-мощният и достоверен метод за изследване на произхода на народа ни и на близостта му с други народи.
Българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите земеделци - създатели и носители на земеделието, което е в основата на цивилизацията.
Следователно те са създателите и разпространителите на най-ранната цивилизация в Европа.
При българите сумата от земеделските хаплогрупи е 71 %, което е най-високо в Европа след кипърци 82%гърци 78% и грузинци 73%.
Следователно най-близкият ни 4 са италианците.
В нито един от близките до българите народи не е бил разпространен тангризма.
Напротив много от тях са възприели ведическата религия от групата народи с които са дошли и българите 4 Пакистан и Индия.
Това прави съмнителна представата, че древните българи са били тангристи.
Тя се базира главно на паралел с древната религия на чувашите, които се оказаха генетически далечни от българите.
Систематичните езикови изследвания като палеолингвистичният анализ по метода на Марр, 1925 и сравнителният анализ на роднинските термини по Шопов и др.
Съвременните българи са: 1.
Съвременните българи не са: 1.
Два тюркски народа уйгурите и узбеките обаче имат български генен маркер примест.
За пръв път са получени достоверни данни за състава и местонахождението на първобитната общност в която са живеели прародителите на българите през Палеолита.
Генетическите ни връзки с турци, славяни, балти, фини и чуваши са главно от съвместно съжителство в първобитна общност преди повече от 15 000 г.
През късният Палеолит преди повече от 15 000 г.
Нашите предци са напуснали Африка не по-рано от преди 15 000 г.
Получените резултати и заключения сочат нови приоритети и области за изследване на българската история, археология и етнография.
Появява се остра необходимост от изясняване на следните въпроси: Отворени въпроси към историческата ни наука: 1.
Кога и къде са живеели българите в Пакистан и Индия?
За решаване на този ключов въпрос от ранната ни история трябва да бъдат детайлно проучени многобройните исторически документи за ведическите племена в Индия ведите, Махабхарата, пураните, упанишадите и т.
Каква е била причината за смесените бракове на българите с пакистанци, синдхи, калаши, хунза бурушо, брахуи и макрани в Пакистан, с индуси и гуджарати в Индия в древността?
Дали те са съжителствали с нас в една държава или някои от тях са преки наследници на древните българи?
Каква е била ролята на българите при формирането на кастите в древна Индия?
Каква е била ролята на древните българи в епическата война описана в Махабхарата?
Защо те се разделят след нея Шопов, 2003?
Дали са били само съюзници или виновници за войната?
Каква е била причината за смесените бракове на българите с лури, гилаки и някои видове кюрди, в Иран в древността?
В коя от държавите с българско участие са съжителствали с нас?
Каква е била причината за смесените бракове на българите с иракчани в древността?
Кога е станало това смесване?
Каква е била причината за смесените бракове на българите с египтяни в древността?
От кога датира тази връзка?
Този въпрос е слабо изследван и се нуждае от детайлни изследвания.
Каква е била причината за смесените бракове на българите с палестинци в древността?
От кога датира тази връзка?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е била причината за смесените бракове на българите с сицилианци в древността?
От кога датира тази връзка?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е причината за изключителната генетическа близост на българите със сърбите и босненците?
Дали някой от тях не са преки наследници на българите?
Защо сърбите и босненците както и българите са изключително далечни генетически от славяните?
Каква е общата история на българите с изключително близките ни генетически англичани?
Колко отдавна сме се разделили с тях?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е общата история на българите с изключително близките ни генетически французи?
Колко отдавна сме се разделили с тях?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е общата история на българите с изключително близките ни генетически южни германци?
Колко отдавна сме се разделили с тях?
Дали наистина кубратовите българи са били изклани до крак в Германия?
Каква е общата история на българите с близките ни по бащина линия унгарци?
Дали част от българите не са останали в Унгария и след идването на маджарите там?
Каква е общата история на българите с близките ни больше информации бащина линия румънци?
Дали значителна част от българите не са останали в Румъния и след основаването на румънската държава от рекс крал Драган?
Каква е историческата връзка на българите с готите и техните наследници?
Кои са най-преките наследници на волжските българи, след като това не са нито украинците, нито чувашите, които претендират за това?
Защо антропологически най-близки до волжските българи от народите в СССР са узбеките?
Дали те произхождат от волжските българи или са останали по тези земи от по-стара държава с българско участие напр.
Каква е историческата връзка на българите с траките и техните наследници?
Какви са били контактите на българите с траките?
Къде са били контактите на българите с траките?
Кои тракийски племена са имали родствена връзка с българите и кои не?
Отворени въпроси към археологическата ни наука: 1.
Кои са артефактите, които са характерни за древните българи археологическите маркери на тяхната култура?
Къде по света са намирани тези маркери?
Кои са графичните символи, които са характерни за древните Регулятор Hollis 200LX DCX и за техните династични родове например на рода Дулу?
Къде по света са намирани тези символи?
С коя култура в Пакистан и Индия могат да се асоциират древните българи?
Кои древни селища по света са били построени от древните българи?
Кога древните българи започват да строят къщи?
Къде древните българи започват да строят къщи?
Кога древните българи започват да строят градове?
Къде древните българи започват да строят градове?
Кога древните българи читать да строят отбранителни съоръжения?
Къде древните българи започват да строят отбранителни съоръжения?
Къде древните българи са съжителствали с различните други народи, за които има генетически доказателства за това?
Кога древните българи са съжителствали с различните други народи, за които има генетически доказателства за това?
Отворени въпроси към етнографската ни наука: 1.
Какъв е произхода на езическите обичаи на българите?
Дали те са по-близки до ведическите, до хиндуиските, до зороастрийските, до тангриските или до будистките обреди?
Запазени ли са в Индия и Пакистан езически обичаи подобни на българските?
Запазени ли са в Иран езически обичаи подобни на българските?
Запазени ли са в Афганистан езически обичаи подобни на българските?
Ако има такива на коя религия и кой народ са те?
Кой от езическите обичаи на българите от коя религия е взет?
Кое от митологичните езическите същества на българите змейове, хали, лами, самодиви и т.
Българската история, археология и етнография трябва да отговорят на тези въпроси за да догонят огромният напредък на генетиката в изследванията за произхода на българите и близостта им с други народи през XXI век.
Благодарности Настоящето изследване е проведено в рамките на договор 731 на Националния съвет за научни изследвания на Министерството на Науката и образованието Ползвана литература: Всемирная история 1955т.
Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация — същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г.
Огледало, София, 178 с.
По личния разказ и забележките на войводата.
Шопова 2002-б Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия.
Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация — същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г.
Канканосян 2002-в Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.
Първи приложения за оценяване на сродството на древните българи с други народи.
Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация — същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 февруари 2002 г.
Хнканосян 2005 Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: Данни от топоними, хидроними и етноними.
Бул Корени, София, стр.
Шкодров 2005в - Българската държавност и пренасянето и в Европа.
Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите.
Хнканосян под печат Сходни и еднакви топоними, хидроними и етноними в България и Иран.
Riechert Verlag Calafell F, Underhill P, Tolun A, Angelicheva D, Kalaydjieva L 1996 From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks.
Annals of Human Genetics 60:35-49 Cann R.
L 1992 The search for Eve.
Science, 256 5053 : p.
Piazza 1993 Science 259, 639 Comas D, Calafell F, Benchemsi N, Helal A, Lefranc G, Stoneking M, Batzer MA, Bertranpetit J, Sajantila A 2000 Alu insertion polymorphisms in NW Africa and the Iberian Peninsula: evidence for a strong genetic boundary through the Gibraltar Straits.
Hum Genet 107:312—319 Cruciani F.
Roberta La Fratta, Piero Santolamazza, Daniele Sellitto, Roberto Pascone, Pedro Moral, Elizabeth Watson, Valentina Guida, Eliane Beraud Colomb, Boriana Zaharova, João Lavinha, Giuseppe Vona, Rashid Aman, Francesco Calì, Nejat Akar, Martin Richards, Antonio Torroni, Andrea Novelletto and Rosaria Scozzari 2004 Phylogeographic Analysis of Haplogroup E3b E-M215 Y- Chromosomes Reveals Multiple Migratory Events вithin and оut оf Africa Am.
Human Biology, Volume 75, Number 1, February 2003 Gates, C.
Routledge, 18 Giacomo F.
Novelletto 2004 Y chromosomal haplogroup J as a signature of the post-neolithic colonization of Europe.
Atkinson 2003 Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin, Nature 426, 435-439 Ivanova M.
Naumova 2001 Distributions of HLA class I alleles and haplotypes in Bulgarians - contribution to understanding the origin of the population- Tissue Antigens 57 3208—215.
Naumova 2002 HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations -Tissue Antigens 60 6496—504.
King R, Underhill PA 2002 Congruent distribution of Neolithic painted pottery and ceramic figurines with Y-chromosome lineages.
Antiquity 2002; 76: 707—714.
New uses for new haplotypes the human Y chromosome, disease and selection.
Encyclopжdia Iranica Online Edition.
United States: Columbia University.
Nei M, Tajima F, Tateno Y.
Oota, H, Settheetham-Ishida, W.
Behar, Mukaddes Gölge, Jiri Hatina, Lihadh Al-Gazali, Daniel G.
Bradley, Vincent Macaulay and António Amorim 2005 High-resolution mtDNA evidence for the late-glacial resettlement of Europe from an Iberian refugium Genome Res.
StefanoviRichard Villems and Pavao Rudan 2005 SEE Traces Major Episodes of Paternal Gene Flow Among Slavic Populations.
Qasim Mehdi 2002 Y-Chromosomal DNA Variation in Pakistan The American Journal of Human Genetics, Volume 70, Issue 5, 1107-1124 Quintana-Murci L.
Spencer Wells, Doron M.
Behar,Hamid Sayar, Rosaria Scozzari, Chiara Rengo, Nadia Al-Zahery, Ornella Semino, A.
Silvana Santachiara-Benerecetti, Alfredo Coppa, Qasim Ayub, Aisha Mohyuddin, Chris Tyler-Smith, S.
Qasim Mehdi, Antonio Torroni, and Ken McElreavey 2004 Where West Meets East: The Complex mtDNA Landscape of the Southwest and Central Asian Corridor.
Richards MV MacaulayE HickeyE VegaB SykesV GuidaC RengoD SellittoF CrucianiT KivisildR VillemsM ThomasS RychkovO RychkovY RychkovM GölgeD DimitrovE HillD BradleyV RomanoF CalìG VonaA DemaineS PapihaC TriantaphyllidisG StefanescuJ HatinaM BellediA Di RienzoA NovellettoA OppenheimS NørbyN Al-ZaheriS Santachiara-BenerecettiR ScozariA TorroniH J Bandelt 2000.
Tracing European founder lineages in the Near Eastern mtDNA pool.
Am J Hum Genet.
Hum Genet 116:279—291 Rosser Z.
Hurles, Maarja Adojaan, Dragan Alavantic, Antуnio Amorim, William Amos, Manuel Armenteros, Eduardo Arroyo, Guido Barbujani, Gunhild Beckman, Lars Beckman, Jaume Bertranpetit, Elena Bosch, Daniel G.
Bradley, Gaute Brede, Gillian Cooper, Helena B.
Cфrte-Real, Peter de Knijff, Ronny Decorte, Yuri E.
Dubrova, Oleg Evgrafov, Anja Gilissen, Sanja Glisic, Mukaddes Gцlge, Emmeline W.
Hill, Anna Jeziorowska, Luba Kalaydjieva, Manfred Kayser, Toomas Kivisild, Sergey A.
Kravchenko, Astrida Krumina, Vaidutis Kučinskas, Joгo Lavinha, Ludmila A.
Livshits, Patrizia Malaspina, Syrrou Maria, Ken McElreavey, Thomas A.
Meitinger, Aavo- Valdur Mikelsaar, R.
John Mitchell, Khedoudja Nafa, Jayne Nicholson, Sшren Nшrby, Arpita Pandya, Jьri Parik, Philippos C.
Patsalis, Luнsa Pereira, Borut Peterlin, Gerli Pielberg, Maria Joгo Prata, Carlo Previderй, Lutz Roewer, Siiri Rootsi, D.
Rubinsztein, Juliette Saillard, Fabrнcio R.
Santos, Gheorghe Stefanescu, Bryan C.
Y-Chromosomal Diversity in Europe Is Clinal and Influenced Primarily by Geography, Rather than by Language.
Krouse 1996 Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past.
Evidences for "The Deluge" in Speleothems.
KWIBergen, p.
Sykes, Bryan 2001 The Seven Daughters of Eve: The Science That Reveals Our Genetic Ancestry, W.
Semino O, Chiara Magri, Giorgia Benuzzi, Alice A.
Lin, Nadia Al-Zahery,Vincenza Battaglia, Liliana Maccioni, Costas Triantaphyllidis, Peidong Shen, Peter J.
Zhivotovsky, Roy King, Antonio Torroni, L.
Luca Cavalli-Sforza, Peter A.
Silvana Santachiara-Benerecetti 2004 Origin, Diffusion, and Differentiation of Y-Chromosome Haplogroups E and J: Inferences on the Neolithization of Europe and Later Migratory Events in the Mediterranean Area- Am.
Zhivotovsky, Roy King, S.
Lin, Mitashree Mitra, Samir K.
Usha Rani, Chitra M.
Luca Cavalli-Sforza, Partha P.
Underhill 2006 Polarity and Temporality of High-Resolution Y-Chromosome Distributions in India Identify Both Indigenous and Exogenous Expansions and Reveal Minor Genetic Influence of Central Asian Pastoralists- The American Journal of Human Genetics, Volume 78, Issue 2, 202-221, 1 February 2006 Simoni L, Calafell F, Pettener D, Bertranpetit J, Barbujani G.
Am J Hum Genet.
Am J По ссылке Genet.
In: Renfrew C, Boyle K eds Archaeogenetics: DNA and the population prehistory of Europe.
McDonald Institute for Archaeological Research Monograph Series, Cambridge University, Cambridge, United Kingdom, pp 219—235 Torroni A, Lott MT, Cabell MF, Chen YS, Lavergne L,Wallace DC 1994 mtDNA and the origin of Caucasians: identification of ancient Caucasian-specific haplogroups, one of which is prone to a recurrent somatic duplication in the Dloop region.
Am J Hum Genet 55:760—776 Torroni A, Neel JV, Barrantes R, Schurr TG, Wallace DC 1994 : Mitochondrial DNA "clock" for the Amerinds and its implications for timing their entry здесь North America.
Proc Natl Acad Sci U.
Genetics 144, 1835-1850 Torroni et al.
Europe's first farmers, Cambridge University Press, Cambridge.
The American Journal of Human Genetics, volume 74, page 694-704 Wiik К.
Y Chromosome Consortium 2002 A nomenclature system for the tree of human Y-chromosomal binary haplogroups.
Genome Res 12:339—348 Y-Chromosome Consortium 2007 A Nomenclature System for the Tree of Human Y-Chromosomal Binary Haplogroups.
Календарът на древните българи е слънчев.
Календарът на древните българи е слънчев.
Нещо повече, той посочва, че все още се чества раждането на новото Слънце, на Младия Бог, т.
Слънцето се възприема като божество.
Според Панайотова 2007 Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура се свързва с ново раждане на слънчевия бог Млада Бога.
Годината е започвала в най-късия ден зимното слънцестоене, около 21 декември.
Тогава денят е най-къс и затова в народните представи в този ден се ражда слънчевия бог и затова го наричаме Млада Бога.
Постепенно деня започва да расте, т.
С приемане на християнството деня на Новата година се премества от деня на зимното слънцестоене в деня на 1 януари, който е свързан с раждането на Христос.
С него се преместват и традициите свързани с честването на Млада бога слънчевия бог.
От тук следва, че при древните българи Нова година е била в най-късия ден от годината зимното слънцестоенесчитан за рожден ден на слънчевия бог и че името на слънчевия бог е Сурва.
Сега всички българи още от деца сурвакат и пеят сурвакарски песни без да знаят какво е значението на думата сурва.
Но преди Освобождението българите са знаели, че Сурва е бог и то бог на годините т.
По това време той е бил наричан Продолжение здесь, подобно на името на слънчевия бог — Суря чете се Сурьа на санскрит, на който са написани ведите в Индия.
Според Войников 1879 Коледа също е бог на древните българи.
Бог на зимата, домашното веселие и радости.
Коледните песни също са в чест на този бог.
Празниците на древните българи са били същите като на другите древни индоевропейски народи Войников, 1879, Шопов и др.
Те са най- добре запазени и до сега в Индия, защото индийците най- добре пазят традициите си от чужди влияния.
По тази причина Войников 1879 посочва, че религията на древните българи е донесена от Индия фиг.
Като потърсим повече информация за слънчевия бог във ведите в Индия попадаме на огромно множество поразителни прилики с нашия бит и фолклор Шопов и др.
Там слънчевия бог има 7 синонима или епитета, като всички от тях се разбират на съвременен български или имат паралели в българските имена таблица 1.
Динкара, както и Карам значи кара деня.
В действителност в представите на древните народи слънцето слънчевия бог кара колесница по небето и така кара деня.
На пръв поглед всичко това изглежда странно и шокиращо, но е много логично, защото ведите са религиозни текстове на ведическите племена или народикоито са част от индоевропейците емигрирали от района на Черно море чак до Индия Shopov et al.
Така във ведите е запазена най- добре религията на древните индоевропейски народи от времето на най- масово използване на тяхната календарна система.
Ведите достигнали до нас са написани през XV- X век пр.
Местоположението на населени места по света с имена произлизащи от името на слънчевия бог Сур Сурва попада на 100% на територии населявани някога с индоевропейски и само на 64 % с ведически народи фиг.
Това е свидетелство, че този бог е бил бог не само на ведическите, но и на други индоевропейски народи, което вероятно е останало още от времето преди Потопа в Черно море, когато всички индоевропеци са били една народност и са говорели един език Shopov et al.
Освен слънчевия бог Суръ Сурва в българската митология и народните песни има запазен още един персонаж свързан със слънцето- върховния демон на тъмнината- Суря ламя.
Тя се явява антипод на слънцето, който побеждава слънцето при което над света настъпва мрак.
На пръв поглед изглежда странно защо демон на тъмнината носи името на ведическия бог на слънцето.
Обаче като се вгледаме с представите на древните народи намираме общо вярване, че по време на слънчево затъмнение един дракон ламя поглъща слънцето.
В действителност по време на слънчево затъмнение диска на слънцето не се вижда, а се вижда само слънчевата корона виж корицата на календаракоято изглежда както пламъците излизащи от устта на дракон според представите на древните народи.
Това обяснява защо демона на тъмнината носи името на слънчевия бог- той е победителя демона на слънцето.
Слънчевите затъмнения са от изключително значение за уточняване на календара и за датиране на събития в древността, защото времето и мястото от което те са се виждали може да бъде изчислено с точност до секунда.
Така ако има запазени писмени сведения за древно слънчево затъмнение можем точно да определим къде и кога е станало то и да уточниме хрониките за древни народи и събития.
Всички посочени паралели с ведите и други представи на древните народи отнасят нашите традиции свързани със слънчевия бог към дълбока древност- още към времето от преди Потопа в Черно море.
След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те.
След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са древни индоевропейци Добрев, 1994, Шопов и др, 2002а не славяни с незначителен примес от прабългари които били тюрки.
Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството Димитров, 2002.
До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Основните използвани методи са: 1.
Анализ на писмени сведения 2.
Генетика Читать далее на формирането на индоевропейските народи и преселенията им Шопов, 1998 показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съшествувала преди хиляди години.
Неговото начало е 5505 г.
Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите.
Според Анонимния хронограф от 334 г.
Димитров 2000-а индентифицира Зиези с Обложки для переплета GBC (Англия), комплект 100 шт., LeatherGrain (тиснение под кожу), A4, посетить страницу, 0 владетел Заггизи 2750-2726 пр.
Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кутиите Шопов, 2000.
Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.
Добрев 1994 показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури означаващо народ е използвано добре известното окончание -и за множественно число.
В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.
Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа Всемирная история, 1955.
Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата.
Кутиите са били наричани още гудеи или гутии.
Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана.
При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник Добрев, 1995-б.
Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури.
Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите.
Срещана е в Шумер Добрев, 1994 и в Египет като "шар" Димитров, частно съобщение със значение на император.
Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи по техният си начина ние да ги наричаме пра- древни, черни и т.
Според Добрев 1995-б когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти.
Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за по- добра служба.
Тази изключително развита държавна структура показва изключителната си древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия Шопов и др.
Добрев 1994 подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара".
Димитров 2000-б подчертава, че династията на империята Магадха Балгадха в древна Индия се наричала "Балкхара".
Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо-ирански суфикса -ар Добрев, 1994 и -ийа Шопов и др.
По същите правила корена Бълг преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове писан от самите тях.
В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г.
Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.
Българите са имали особена традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света.
Например Кубрат разделя България на 7 държави.
Интересна е приликата на пра българските и персийските градове.
Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух.
Тук е било нашето отечество до преди повече от седем хиляди и петстотин години, когато сме били част от индоевропейските племена народи?
Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони, които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт.
Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм Й.
Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.
Канканосян Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.
Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София.
Търсене на сродни езици на прабългарския език.
Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилните имена от явен неславянски произход.
Исторически бележки: Още акад.
До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ, направен от акад.
Народите от тази група са наричани още ведически арийци този термин няма нищо общо с измислената от хитлеризма суперраса.
Те са изиграли ключова роля при формирането на индо- европейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите.
Основания за търсене на паралели между прабългарския език и иранските и индо-иранските езици.
Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит, който е синтетичен език от най-доброто от арийските наречия.
Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо-иранските езици хинди, непали и др.
Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици.
Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена.
Това ни накара да потърсим паралели между българската митология от езически произход и ведическите божества.
Резултатът беше поразителен:- оказа се, че 8 от ведическите божества още битуват в българския народен фолклор, 16 ведически божества имат имена на санскрит от които на български се разбира ясно тяхната функция, 8 ведически божества имат имена, широко употребявани в българския.
Така 32 ведически божества имат имена срещани или разбиращи се на български.
Всички ираноезични народи са изповядвали религии, явяващи се разновидности на зороастризма.
Основните различия в тях са в имената на боговете.
Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това обезателно се дължи на миграция на население от старото място затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.
По тази логика името Варна просто е донесено от зороастрийци прабългарикоито са живели в областта Варна в Иран Ариана в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия.
Това е едно достоверно доказателство за етническата и езикова принадлежност на прабългарите към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия.
Laboratory of Archeo-geophysics Head: Dr.
Yavor Shopov, Phone +3592 8161732, e-mail The laboratory was created in 2006 for the implementation of space technology Ground penetrating radars for the survey and geophysical exploration of archaeological sites in Bulgaria.
Scientific fields and experiments: Methods: The laboratory uses the following geophysical methods for search and non-destructive exploration of archaeological sites: I.
Ground penetrating radar GPR was developed by NASA to study the lunar ground for the needs of the US space program.
Recently it became the most powerful archaeo- geophysical method.
Electrical resistance methods 2.
Vertical electrical sounding VES 3.
Electro profiling and Electrical tomography III.
Induction methods - use of military technology to search for mines 4.
A new archaeo-geophysical method жмите method of residual charge was developed at the Laboratory Distinctive and representing interest instrumentation and experiments.
Current research нажмите чтобы узнать больше out in the laboratory: GPR measurements on the mound Golyamata Kosmatka The first successful GPR measurements on an archaeological site in the country were carried out in 2007 in the tomb on the mound "Golyamata Kosmatka".
Each scan consisted of an average of 392 measurements on вот ссылка different traces of penetration of the radar radiation in the depth, i.
The resolution of the resulting scans in the scan direction i.
To verify and supplement the data from the georadar, we performed also vertical electric sounding on depth from 1 to 14 meters above the detected unknown object.
We found that the object starts at a depth of 6.
These measurements were conducted in collaboration with Dr.
Georgi Kitov from the Archaeological Institute and Museum of BAS.
GPR measurements of the archaeological site near the village Yabulkovo 211 vertical profiles of 500 measurements each were scanned with GPR.
Their resolution ranges from 2 to 6 cm.
They cover 21 rectangular polygons.
The registered anomalies were placed on the grid map of the site.
Vertical scans of all profiles covering two polygons which were scanned in parallel routes every 50 cm have been merged into three-dimensional databases.
Then they were then cut into two-dimensional horizontal sections at different depths.
In this way, 35 horizontal slices of two polygons of various depths with a thickness of 20 and 40 cm were calculated, covering depths from the surface up to a depth of 6 meters.
The resulting two-dimensional maps of anomalies at different depths visualize the location of the surched archaeological objects beneath the surface.
Electro profiling of Omurtag's mound We measured 8 profiles of electrical resistance and 8 vertical electrical soundings of Omurtag's mound near village of Sveshtari at a depth of 19 meters.
We registered several anomalies of probable archaeological character.
The obtained results were presented in 3-dimensional graphics and maps.
These measurements were performed in collaboration with prof.
Diana Gergova from the Archaeological Institute and Museum at BAS GPR measurements of buildings, utility lines, pipelines and other unknown underground objects.
GPR have applications in building construction, water, geotechnical engineering, engineering geology, mining, electricity, transportation, military, criminology, security and ecology.
GPR allow non-destructive localization and identification of underground pipes of metal, plastic, ceramics, concrete and asbestos concrete.
Очевидно е, че това са старинни български думи, чиито смисъл сме изгубили с времето и с прогресивното навлизане на литературния български в нашия бит.
Петкова докладва, че малкото име Дилмана означава приятелка, а дилберa - любима на хинди.
Едно от закономерните потъмнявания на звуците при преход от иранските езици и български в хинди е преходът на нашето Е в А Шопов, и адрес />Интересното е, че в случая този добре известен български народен израз е абсолютно неразбираем за нас, а има ясно значение на хинди.
Петкова 2009 дава десетки подобни примери, но те не са единствените.
Нещо повече - граматическите правила, по които се образуват фамилните ни имена са същите като тези в хинди Шопов, и др.
На едно обсъждане в Софийския университет питах един индийски професор по славистика, който е женен за българка и за това знае перфектно български и хинди дали му е направило впечатление, че има твърде много общи по звучене и по значение думи в български и хинди.
ТОВА СА ТАКИВА ДУМИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ КАТО ЧУЖДИЦИ ОТ ЕДИН ЕЗИК В ДРУГ.
ВСИЧКИТЕ ВИ РЕДКИ РОДНИНСКИ ДУМИ СА СЪЩИТЕ В ХИНДИ.
ГЛЕДАЙКИ НАС, ИНДИЙЦИТЕ СЕГА ВИЕ ВИЖДАТЕ ВАС ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ.
В същност с това той отговори на загадката, защо в българския бит и фолклор има твърде много думи, чието значение сме нажмите чтобы перейти и ни звучат едновременно свои, но неразбираеми.
Заключение Идеята на това изследване е да се намери произхода на неславянските думи в българския, които с лека ръка смятаме за турски и с всякакви средства се опитваме да изкореним от нашия език.
Тези думи са безценно езиково наследство, криещо повече информация за древната история на българския народ, отколкото многотомните съчинения по българска история.
Пазете българският фолклор и езиковото ни наследство в народните ни песни, думи и изрази!
Това е безценно наследство, което носи в себе си закодирана информация за българската история.
Индийският език хинди е един от ключовете за разчитане и разбиране на това познание.
Най- ранният е от п.
Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран.
Най- ранният е от периода 3900-1700 г.
Пласта е представен в Сиалк тепе III 3900-3000 г.
Включва и текстове записани на глинени плочки.
Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя.
Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.
Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам.
Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя The laboratory uses methods and equipment developed at the Physics Department.
They are subject t.
The laboratory uses methods and equipment developed at the Physics Department.
Some of the devices developed, and used by the laboratory have no analogues abroad, others are subject to numerous attempts of coping or modifing by other laboratories around the world.
The laboratory was created in 2001.
In 2005 and 2006, a PhD student from the University of Bologna, Italy was trained for six months here within the European exchange program ERASMUS.
Scientific fields and experiments: Study of global climate changes in the past.
The main activity of the laboratory is the study of global climate changes in the past, and solar influences on them.
Until recently, variations of solar radiation reaching the surface of the Earth insolationcould only be calculated theoretically from orbital variations of Earth's orbit, causing a change in the distance from any point on the Earth's surface to the Sun, resulting in a change in the amount of solar radiation reaching the Earth's surface.
But their calculations require many incorrect assumptions, leading to significant inaccuracies in the results 50% of the variation in the theoretical curves do not match this in the experimental records.
Therefore the team of our laboratory was developed an indirect index of insolation Figure 10which is obtained from measurements of the distribution of the luminescence of the organic acids in flowstone calcites along the growth axis of their crystals Figures 10, 11,12.
Absolute dating of these calcites allows measurement records of insolation Figure 10 in the last 250,000 years.
So far these are the only experimental records of insolation.
They are widely used in studies of global climate change in the past.
Study of regional climate changes.
An important activity of the laboratory is the study of regional climate changes using flowstone calcites as natural climatic stations.
For this purpose, the laboratory has developed indirect indices of annual temperature and annual rainfall, which are obtained from measurements of the distribution of the luminescence of the organic acids in flowstone calcites.
Using luminescence for search, field and laboratory diagnostics of minerals, oil and gas Part of the research of our laboratory is dedicated to using luminescence for search, field and laboratory diagnostics of minerals, oil and gas.
Development of a new method, techniques, and apparatus for registration of luminescence of minerals and its spectrum in the field conditions.
The known method for the search of minerals by their luminescence in field conditions uses portable continuous UV sources to observe only fluorescence of minerals.
The disadvantage of this method is the low brightness of the sources and the inability to observe phosphorescence of minerals and its attenuation.
For observing and registration of these phenomena we developed a new method "Impulse photography luminescence".
For the use of this method in field conditions we developed and patented a fundamentally new equipment, that can record images of fluorescence or phosphorescence separately or together.
We proposed a new system for field diagnostic of minerals using luminescence which led to finding deposits of many new minerals for Bulgaria.
With the development of the new technique "Time-resolved photography of phosphorescence", field studies and registration of phosphorescence attenuation and the color change of phosphorescence with time in the presence of several luminescent centers in the sample became possible.
This appeared to be particularly useful to distinguish 4 of inclusions of oil and natural gas Figure 15 from that of humic and fulvic acids Figure 11 in calcite under field conditions, which can be used for oil survey.
Research on the spectra of the luminescence of the minerals in the laboratory The diagnostics of minerals by their luminescence sometimes requires a detailed study of the spectra, the nature and properties of their luminescence by selective excitation with laser emission with different wavelengths.
This is achievable only in laboratory conditions.
At such 4 Raman spectra of the samples are obtained as well, which are very effective for diagnostics of microscopic mineral agregates and inclusions.
Studies of records of contamination and migration of toxic metals and of groundwater acidity.
The luminescence of some samples flowstone calcite is induced by toxic elements.
Some of them even have annual zonality Figure 15 due to variations in the acidity of the groundwater, which causes variations in the solubility of some toxic elements such as uranium, lead, etc.
On Figure 16 is shown fine zonality of the fluorescence in a flowstone calcite upon irradiation with Самоклеющиеся этикетки Avery Zweckform Европа-100, белые, 105x70 мм (8 шт.

на листе A4, 100 листов) UV left due to uranium impurities.
Fine fluorescent zonality upon irradiation with long-wave UV right is due to impurities of rare earth elements in the same sample.
Dating of fluorescent records Luminescent records required development of a new dating method due to lack of any dating method with the precision corresponding to their high resolution and precision.
The основываясь на этих данных annual cyclicity of records allows calculating the average annual growth rate of the flowstone by determining the average annual period in pixels using time series analysis.
This procedure was set at the base of a fundamentally new dating method called "Autocalibration dating.
If the beginning of the time series is known it can be dated using its thus obtained duration.
The method is applicable to the dating of any natural materials with cyclic structure and was recognized for invention.
So far this is the only dating method based entirely on a numerical method.
Ganka Nedelcheva grand pianoRozalina Kassabova electronic organ and Yavor Shopov keyboard in the grand hall of National museum Earth and Man on November 15, 2014 We studied the megalithic rock complex Kozi kamak.
It is shown that Kozi kamak and Belintash are.
We studied the megalithic rock complex Kozi kamak.
It is shown that Kozi kamak and Belintash are part of an extensive system of similar rock sanctuaries covering the Western Rhodopes up to the island of Samothrace.
They were used to determine the astronomical time day and hour.
The geodetic and astronomical measurements show that these sanctuaries are used to determine the day of the vernal equinox to determine the beginning of the sowing since the early Bronze Age.
This means that the builders of these rock sanctuaries were farmers and used the solar calendar, like protobulgarian calendar which has the same calendar system.
This calendar system is presented here.
При него годината започва в най-късия ден зимното слънцестоене, сега около 21 декември.
От този ден продължителността на деня започва да нараства.
Това показва, че все още у нас този ден се възприема като начало на годината.
Годината е започвала в най-късия ден зимното слънцестоене, около 21 декември.
Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем.
Сега се нарича Енин ден или Идинажден Млада година, Млад ден, Идинак.
Този ден не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица.
Той е бил ден за празнуване на Новата година.
Останалите 364 дни от обикновената невисокосна година се разпределяли в четири еднакви тримесечия сезона по 91 дни или 13 седмици, съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен Съсълов, 1963, 1970, Вълчев, 1986, 1999.
Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от седмицата на древните българи.
Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30.
Всяка четвърта година като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно е високосна - от 366 дни.
Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден Ени-Джитем, "Слънчовден"който е в най-дългия ден на годината - деня на лятното слънцестоене.
Този ден "Слънчовден" не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица.
Сега той се свързва с Еньов ден, който е голям християнски празник, отъждествен с важен празник на древните българи, което позволява практикуването на старите езически обичаи и сега.
Първоначално Еньов ден е съвпадал с лятното слънцестоене и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима.
Още Димитър Съсълов 1963б забелязва, че древнобългарските народни празници са близки по време до християнските празници на дунавските продолжить />Той обяснява този факт с това, че след насилственото покръстване и Борисовото клане в 866 г.
Първото достоверно приравнение на прабългарския календар към днешния е извършено от Димитър Съсълов 1970.
Неговият труд се оказва ключов в опитите за правилното разбирането на древно българския календар.
Новата година в този календар не е фиксирана към определено събитие например Рождество Христово при Григорианския календара е фиксирана към конкретна точка от орбитата на Земята при нейното въртене около Слънцето.
Затова датата на този ден се мести спрямо Григорианския календар в следствие на прецесията на земната орбита Шопов, 2013, 2013б и целия календар на древните българи се мести спрямо Григорианския и Юлианския календар средно с 1 ден на всеки 58,32 години Шопов, 2013б.
По това древно българския календар е подобен на Иранския календар, в който Новата Година е в деня на пролетното равноденствие.
Този ден е много важен за земеделските народи, т.
За употребата на такъв тип календар са изградени много скални обсерватории като Белинтаж, Кози камък и т.
Затова те са представени в настоящето издание.
Много от тези древни скални обсерватории са изградени така, че да служат за определяне на деня на пролетното равноденствие.
Скалните обсерватории от този тип образуват цялостна система, простираща се от Асеновград, Пловдивско чак до остров Самотраки.
Те са свързани чрез междинни скални обекти с жертвеници, между които има визуална връзка и по тази верига могат да се предават сигнали например за пожари, нашествия и т.
Повечето от тези обсерватории са праисторически например тези с изсечени скални ниши, Перперикон, Татул и т.
По това време тези земи са били обитавани от Индоевропейците Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al.
Повечето от съвременните европейски народи без угро-финитедревните българи и траките са индоевропейци Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al.
Календарът винаги е свързан с религиозните празници така, че това е сигурен белег за еднаква календарна система, за чието използване са изградени скалните обсерватории по нашите земи.
По тази причина след идването на траките е днешните български земи през 2100- 2000 г.
Шопов, 2015 те продължават да използват праисторическите скални обсерватории за същото предназначение, въпреки хиатуса през който тези земи са били почти необитаеми.
Тези скални обсерватории биха могли да бъдат използвани и за определяне на дните и празниците от календара на древните българи.
Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с друг.
Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи по данни от 23 статии на 17 независими екипа.
Изчислени са генетичните разстояния на българите с 80 народа и народности по бащина линия и с 35 по майчина линия.
Предложено и мотивирано е въвеждане на етногенетически маркери, които са по-млади хаплотипове, характеризиращи връзките между народите след тяхното етническо обособяване.
Показано е, че използването на етногенетическите маркери, дава по-прецизни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите.
Демонстрирано е, че българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите създатели и разпространителите на земеделието, което е в основата на цивилизацията.
Доказано е, че съвременните българи са идентични с прабългарите.
Те са индоевропейци, най-близки с народите от западна Европа и с наследниците на траките, а най-далечни със славяните Въведение:През 8-10 хил.
По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците Всемирная история, 1955още преди обособяването на отделните им клонове народи иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.
Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци, и особено между европейските им представители Vernesi et al.
Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им Шопов, 1998 показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съществувала преди хиляди години Шопов, 2001.
Резултатите от пан-европейският генетичен проект и анализа на генофонда на човечеството по женска линия убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните руснаците и поляците и нямат никаква следа от тюркски гени Димитров, 2002, Richards et al.
Задълбочените изследвания за произхода на езика на древните българи Марр 1925Державин 1946Добрев 1995Шопов 1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004Шопов и др.
От тези важни резултати следва, че през периода след V-IV хил.
Многобройни археологически и исторически данни за древни българи на територията на днешен Иран са намерени от Шопов 2004.
Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Мала Азия и в последствие се преселват в планината Загрос сега в Иранкъдето отсядат не по-късно от 3900 г.
Това се потвърждава и от българските топоними Шопов и др.
Цел: Целта на това изследване е проверка на съществуващите представи за произхода на българите и близостта им с други народи с помощта на последните фундаментални открития на генетиката и етногенетиката Rosser et al.
Основните използвани методи са: 1.
Данни за разселване на индоевропейците: Най-старите обитатели на черноморското крайбрежие са били индоевропейците Всемирная история, 1955, Wiik, 1999към които са принадлежали и древните българи.
От индоевропейците се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато Арианамежду VI-IV хил.
Инд Пакистан и Ганг в Индия Шопов и др, 2007а.
Те достигат на изток чак до делтата на Ганг сега в Бангладеш.
Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море Шопов, 2001, Shopov et al.
Пра българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност.
Неговото начало е 5504 г.
Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датирано от Shopov et al.
От тези две датировки които съвпадат в рамките на експерименталната грешка следва, че Потопът е станал в Черноморският басейн, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите.
Тогава е и началото на византийският календар Шопов и др.
Абсолютните датировки на Потопа Shopov et al.
В резултат от Потопа след 5500 г.
Колкото по-близо във времето са се отделили два клона на индоевропейците, толкова по-близки са те по обичаи, бит и култура.
Съдейки по българските топоними българите попадат в частта от индоевропейците която се е преселила в Мала Азия Шопов и др.
Лингвинистични бележки: Езикът на древните българи е от източно-иранската група на индоевропейските езици Добрев 1995Шопов 1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004Хнканосян 2002Ненчев 2002Шопов и др.
Народите 4 тази група сa изиграли ключова роля при формирането на индоевропейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите.
Те тръгват от общата територия на индо-европейците около западният бряг на Черно море Фиг.
Самарра в Двуречието, Ирак около 5200 г.
Това обяснява защо картата на топонимите в Индия образувани от българските етноними Шопов, 2003 съвпада с картата на ведическите племена в Индия публикувана от индийски специалисти The History and Culture of the Indian People, 1968.
Тези топоними показват активни контакти на българите с индийците в много далечно минало, т.
Индийците произнасят името българин като балгхар а в резултат на закономерно езиково потъмняване Шопов и др.
Украинците и до днес ни наричат балхари Й.
Державин 1946 твърди, че българите имат общ прародител с хазарите, иберите, шумерите, кимерите вид източни иранци и италиките.
До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
На базата на палеолингвинистичните изследвания на Марр 1925.
Последните генетични изследвания потвърждават тези негови концепции.
Той твърди, че българите са протоиндоевропейци, т.
Концепциите на академик Державин 4 са били в основата на курсовете по българска история преподавани в Софийския Университет по Сталиново време, когато Державин е бил президент на Всеросийската академия на науките.
Материал и методика: Този обзор се базира на публикувани генетически изследвания за произхода на различни индоевропейски народи вкл.
В нито една от тях не се говори за прабългари.
Всички те изследват произхода на днешните българи.
Те се базират на обработка на общо над 500 проби от ДНК на съвременни българи от всички краища на България.
Това за пръв път позволява получаването на статистически достоверни и сигурни данни за произхода на българите.
Ползвани са и публикувани археологически и исторически материали за индоевропейски народи.
Методика на генетичните изследвания Генетичните изследвания за произхода на един народ се правят върху специално подбран съвременен генетичен материал.
Пробите се подбират от различни краища на страната така, че да представляват представителна извадка за народа или народността, която се изследва Calafell et al.
Включват се само хора с прародители между които няма чужденци Генната информация се наследява от родителите по бащина линия от ДНК на У- хромозомите и по майчина линия от ДНК на митохондриите.
Отделни фрагменти от ДНК от двата вида са характерни за индоевропейците, други за тюркските народи и т.
В ДНК на индоевропейците има под-фрагменти характерни за славянските народи, други на индийските и т.
След окончателното разшифроване на генофонда на човечеството през 2002 г.
При хората специфичната генетична информация, която може да бъде използвана за установяване на техният произход се предава без изменения по майчина линия от майката на децата й чрез митохондриалната ДНК или по бащина линия от бащата на децата му чрез Y- хромозомите.
В човешкият зародиш митохондриалната ДНК идва от майчината яйцеклетка, а ДНК на Y-хромозомите от бащините сперматозоиди.
Човешката ДНК съдържа различни фрагменти, които се намират на точно определени позиции в нея.
Те са резултат от различни типове вариации генни мутации.
Тези вариации които не са свързани с болести са два типа - 1.
Хаплогрупата, към която принадлежи една Y-хромозома или митохондриална ДНК често дава ясно свидетелство за произхода на човека.
Има едно изменение на митохондриалната ДНК чрез мутация на всеки 10 000 години от първият съвременен човек, който е живял преди около 150 000 години генетичната Ева в Африка.
Това позволява групирането на по этой ссылке ДНК в хаплогрупи.
Хаплотиповете са под-клъстери на хаплогрупите.
Хаплотиповете са образувани много по-скоро от хаплогрупите.
Повечето от хаплогрупите са специфични за различните континенти.
Хаплогрупите на митохондриалната ДНК се бележат с главна буква например Uа техните под-клъстери с главна буква с номер например U7.
За отделяне и диагностика на отделните фрагменти на ДНК се използват голям брой специални ензими, които режат веригата на ДНК в точно определени позиции.
Получените фрагменти се разделят и определят с помощта на течна хроматография.
Генната информация по мъжка и по женска линия се е пренасяла по различни географски пътища.
От 4 факт следват следните заключения: а.
Когато в древността мъжете са мигрирали на големи разстояния по време на нашествия те не са се движели заедно с жените от племето си, а 4 се женели за жени от местните народи.
Това важи за повечето народи.
Мобилността на жените е била много малка.
Те не са мигрирали на значителни разстояния 2.
Генетическата близост на народите не зависи от близостта на езиците, които говорят те, но силно зависи от географската им близост Rosser et al.
Статията на Rosser и още 62-ма специалисти от 38 института Rosser et al.
Например генетически българите са много по-сродни с румънците и гърците, отколкото с руснаците и поляците Ivanova et al.
Много важна за генетичното сродството на два народа е географската им близост Rosser et al.
Това е особено важно за майчините гени, тъй като жените са били много по-немобилни от мъжете.
Мъжката част от народите като завоеватели са изминавали значително по-голям път за разлика от жените, които са водели отседнал живот.
Тези фундаментални резултати сами по себе си показват, че много от подходите използвани в историческите изследвания вот ссылка сродството на народите не дават достоверни резултати.
Например като главен аргумент за причисляване на българите към славянските народи се използва езиковата им близост с тях.
Генетичните изследвания обаче показват съвсем друга картина Calafell et al.
Нейните гени се носят от всяка жена на планетата.
Тя не е била първият съвременен човек.
Несъмнено нейната майка също е била човек.
Имало е и други хора, които са живеели по това време, но те са носели други гени и наследниците на нито една от тях не са уцелели до днешно време.
Европейски хаплогрупи H, I, J, K, T, U, V, W и X Около 99% от митохондриалната ДНК на европейците се състои от 9 хаплогрупи отбелязани като H, I, J, K, T, U, V, W и X Torroni et al.
Тези хаплогрупи могат да бъдат обединени в клъстери HV, UK, TJ и WIX Richards et al.
U-хаплогрупата има контрастно разпространение в Индия.
Тя е най-честа в северно-индийската мюсюлманска общност над 30%15—20% в различните касти, и под 10% в племенната.
Хаплогрупа J- възниква в Средния изток Сирия преди 10 000 г.
След това те я разнасят из Европа Sykes, 2001.
При българите е 6.
Хаплогрупа H- възниква в Близкият изток преди 23 000—28 000 години още през Палеолита и е внесена в Европа преди 20 000—25 000 години, след което се разнася из Европа от Иберия преди 15 000 години Torroni et al.
Сега я има навсякъде в Европа.
При българите е 23.
Хаплотип H1- възниква преди 14 000—16 000 години Pereira et al.
Хаплотипа H2- липсва в Близкият изток.
Възниква преди 11 600-21 000 години Pereira et al.
Хаплотипа H3- се среща само в Европа и възниква преди 9000—11000 години Pereira et al.
Той липсва в Близкият изток и Кавказ, което показва европейският му произход.
За разлика от него хаплотипа H5— се среща в 1%—3% в Близкият изток, което показва, че той може да е възникнал в Близкият изток и след това да е пренесен в Европа Pereira et al.
Хаплотипа H5- възниква преди 11 500 години Pereira et al.
Хаплотипа H6- на 16 000-43 000 години се среща само в Европа Pereira et al.
Хаплогрупа K- възниква във Венеция, северна Италия преди 10 000 г.
Сега повечето и наследници живеят в Алпите Sykes, 2001.
При българите е 13.
Хаплогрупа T- възниква в Тоскана, Италия преди около 15 000 г.
Сега повечето и наследници живеят в Алпите.
Наследниците и са я разнесли из северна Европа и евентуално през Ламанша Sykes, 2001.
При българите е 10%.
Хаплогрупа U- възниква при първобитните хора в Гърция преди 45 000 г.
Сега я има навсякъде в Европа Sykes, 2001.
Хаплогрупа X- възниква в Кавказ, преди 25 000 г.
Преди заледяването се разпространява в Европа и по-късно дори достига Америка Sykes, 2001.
При българите е 6.
В българите е 1,2 % Torroni et al.
Сега повечето и наследници живеят в Алпите Sykes, 2001.
По-късно наследниците и я пренасят в северна Финландия и Норвегия Sykes, 2001.
При българите липсва напълно.
При българите липсва напълно.
Някои хаплогрупи и хаплотиповете маркират специфичен произход на носителя им: Хаплотип U7- произлиза от българите в други народи Helgason et al.
Хаплотипа U2i е най-чест при племената в Индия.
В тези племена обаче почти напълно липсва западно-евразийският хаплотип U2e, който е по-чест във висшите касти и има градация свързана с кастите.
Угро-фински хаплотип- U5 Северно-африкански кавказоиден хаплотип - U6 наличен в Португалците Хаплогрупи произхождащи от Средния изток са: - J, T1, U3 и някой подклъстери на H и W.
Те са свързани с разпространението на неолитните земеделци в Европа започнало преди 10 000 години.
Азиатски и индиански хаплогрупи A, B, М C+ D+ E+ GF и Z В Азия 77% от митохондриалната ДНК се състои от супер-хаплогрупата M, която се подразделя на по-малките под-хаплогрупи C, D, G и E.
Повечето от останалите 23% азиатски митохондриални ДНК се състоят от хаплогрупите A, B и F Torroni et al.
Монголоидните хаплогрупи са A, B, C, D, М, U5b1 и Z Практически всички индианци попадат в хаплогрупите Перейти, B, C и D Супер-хаплогрупата M е изключително разпространена в Индия.
Негроидни Африкански хаплогрупи L1, L2 и L3 Негроидните африкански хаплогрупи L1, L2 и L3 не се срещат при българите.
Неговите гени се носят от всеки мъж на планетата.
Той не е бил първият съвременен човек.
Несъмнено неговият баща също е бил човек.
Имало е и други хора, които са живеели по онова време, но те са носели други гени и наследниците на нито един от тях не са уцелели до днешно време.
Y-хромозомите наследявани по бащин път са изградени от африканските групи I, II и III и азиатските групи IV-X.
Европейските хаплогрупи са вариации на тези групи.
Има няколко различни класификации на хаплогрупите и хаплотиповете на Y-хромозомите.
В една класификация някои хаплогрупи и хаплотипове липсват, а в друга ги има.
Затова резултатите от тези изследвания за един народ са представени по различни класификации.
При изследванията на гените на българите са използвани следните класификации: 1.
По род Y-Chromosome Concortium, 2007.
По Jobling and Tyler-Smith 2000 : - Бележат се с код Hg следван от номера, напр.
По Semino et al.
Европейски хаплогрупи Hg 1, 2, 3, 9, 21 От тях е изградена основната част от бащината ДНК продолжить чтение европейците.
Първобитни европейски хаплогрупи Hg1, R1b, HG1 хаплогрупата е възникнала преди 23 000 години, през Палеолита.
Свързана е с наследниците на палеолитните ловци.
Трудна е за интерпретация и не е особено информативна за исторически изследвания.
Hg1 е 17% при българите Rosser et al.
R1b Най-често срещаната хаплогрупа в Европа.
Свързана е с наследниците на палеолитните ловци, пристигнали в Европа преди 40 000 години.
Особено често срещана в Западна Европа.
Най-честа при ирландците 98,5%.
Намалява от запад на изток рядка в Източна Европа и изчезва след Средния изток.
Не е особено информативна за исторически изследвания.
Земеделски европейски хаплогрупи Hg 2, 9, 21, I1a, Eu7 Хаплогрупа Hg 2 земеделска Носителите на Hg2 са наследници на първите неолитни земеделци, дошли в Европа преди около 10 000 години от Плодородният полумесец, Средна Азия, донесли и въвели земеделието в Европа.
Hg2 е най-честа в южна и централна Европа.
Честотата й на срещане в българите е 42%, повече е само при готландците потомци на готитеюгославяните, грузинците, северните шведи и украинците Rosser et al.
Честотата на хаплогрупата Hg9 J в Европа е най-висока 20-24 % в Гърция, България, Египет, и южна Италия и рязко пада в северна и централна Европа, северно от Карпатите до 0 % в Беларус и Украйна.
Индекса на разнообразие на суб-хаплогрупите й е най-висок в Оман, България, Гърция, южна Италия и Сардиния Giacomo et.
Според Semino et al.
Най-чест в Европа е при сардинци, българи и британци.
Хаплотиповете J1 и J2 се появяват в Плодородният полумесец Левант в Мала Азия по време на неолитната земеделска революция Giacomo et.
Хаплотипa J2f1 се намира предимно в северното Средиземноморие.
Групирането на хаплотипa J2f1 свидетелства за наличие на силно структуриране на народите преди разнасянето на хаплогрупaта J из южна Европа и централното Средиземноморие т.
Хаплотипa J2e1 M102 показва някаква връзка между Балканите и северно- централна Италия.
Това вероятно се дължи на разпространение на този хаплотип в Европа от Балканите както хаплотипа E3b1-M78.
В последствие J2e1 M102 се разпространява от Италия в Европа.
Някой от най-високите му честоти са в Албания, северно-централна Италия, южен Кавказ, Индия, Непал и Пакистан.
Българите все още не са изследвани за наличие на този нов хаплотип.
Хаплотип E-V13 Хаплотипа E-V13 идва в Европа от Западна Азия по-късно от преди 17 000 години и се разпространява от Балканите към Европа не по-рано от преди 5 300 години Cruciani et al.
ссылка хаплотип изгражда повечето от европейските Y-хромозоми Хаплотипа J2 има същото разпространение в Европа като Хаплотипа E-V13, което показва един и същ процес на разпространението им в Европа.
Хаплогрупа Hg21 земеделска, северно-африканската Носителите северно-африканската хаплогрупа Hg21 са наследници на първите неолитни земеделци.
В Европа достига 27% при гърци и кипърци, а в Испания, Португалия, Сардиния, Италия и Унгария е между 10-20% фиг.
В България е една от най-високите в Европа 17 % - Rosser et al.
Клъстера δ на генетичният маркер E-M78 е участвал в първото разнасяне на хаплогрупата E-M78 от източна към северна Африка и Близкият изток.
Времето на възникване на генетичният маркер E-M78δ е хиляди години и маркира отделянето на източните африканци от другите народи Cruciani et.
Разнасянето на клъстерите α в Европа преди 7.
Хаплогрупа G В Европа хаплогрупата G както и хаплогрупите E3b и J2, са маркери на разпространение на земеделците от Средният изток при неолитната колонизация.
В Северна Осетия честотата на срещане на хаплогрупата G е от 21 до 75 %.
Осетинците се смятат за потомци на аланите и за това хаплогрупата G може да се приеме за маркер на алански или сарматски произход Nasidze et al, 2004.
M201— е основателят на хаплогрупа G.
Първият носител на M201 мутация, която определя хаплогрупа G е живял преди около 30 000 години в източният край на Средният изток в полите на Хималаите в Пакистан или Индия.
Той е имал относително малко наследници.
Земеделците започнали да се пренасят от Близкият изток покрай бреговете на Средиземноморието през Мала Азия към Балканите и Кавказ.
ДНК анализите показват, че разпространението на земеделието е свързано с разселване в Европа на хора, които никога преди това не са живели там.
Тези от тях, които са тръгнали на Запад сега живеят в Италия, Сицилия, Унгария, Австрия, Германия, Франция, Норвегия и Швеция.
От тези от тях, които са тръгнали на Север сега има малък брой живеещи в Сирия, Русия адигейциУзбекистан татари и каракалпациМонголия и западен Китай уйгури.
В Грузия членовете на хаплогрупа G са 30% от населението.
Те са 14% в Сардиния, 10% в северна централна Италия и 8% в северна Испания и по-малко в Чехия, Словакия, Украйна, Ливан, Гърция, Унгария, Албания, Хърватия и Етиопия.
В североизточна Европа G-хаплотиповете се срещат с честота 1-3%.
При българите те се срещат с честота 5,76 %.
Хаплотипа G2 е разпространен от северен Китай до Пакистан и северозападна Индия повтаряйки разпространението на скити, сармати и алани.
Намира се най-често в осетинците Semino et al.
От нея се състоят около половината от Y-хромозомите на руснаците, поляците и словаците Rosser et al.
При българите тя е едва 12% и е два пъти по-малко, отколкото при германците и скандинавците таблица 1.
Балкански хаплотипове E3b1-M78, J2e1 M102 Хаплогрупа E3b1-M78 Хаплогрупата E3b1-M78 е най-честата E хаплогрупа в Европа Cruciani et al.
Нейната честота е най- висока в югоизточна Европа 13%—16% в южните италианци и 17%—27% на Балканите 21% при българите и много ниска при турците 5% и славяните 4% до 10%.
Почти 93% от E3b1 хромозомите в югоизточна Европа попадат в -групата.
В Европа най- високи честоти на тази група има при албанци, македонци, гърци, румънци и българи Cruciani et al.
Вероятно тя е възникнала на Балканите Peri i et.
Времето на разпространение на този генетичен маркер E3b1-M78 към Европа и близкият изток е оценено на 7.
Тази възраст съвпада с датировките на Потопа в Черно море, който според Шопов и др.
Това разселване на земеделци от Балканите към Европа е засвидетелствано и в археологическите данни Tringham, 2000.
Европейски хаплогрупи произлезли от Централна Азия - Q Хаплогрупa Q Средно-Азиатска Хаплогрупaта Q е произлязла от Централна Азия и разнесена от там.
В Европа се среща в скандинавците в които вероятно е привнесена от сибирските народи при походите на викингите и в шотландците Хаплотипа Q3 обаче е широко разспространен при индианците.
Азиатски хаплогрупи Hg 4, 10, 12, 16, 28 1.
Монголоидни хаплогрупи Hg 12, 16 Монголоидните халогрупи, които се срещат в Европа са Hg12 и Hg16.
Hg12 е прародител на Hg16.
При българите и двете монголоидните халогрупи липсват напълно.
Това доказва, че прабългарите не са били тюрки.
За сметка на това монголоидни гени има в германци, ирландци, датчани, арменци, норвежци, готландци, шведи, турци, чуваши, славяните, балтите и в особено големи количества в фините фиг.
Останалите азиатски хаплогрупи не се срещат в Европа Rosser et al.
Африкански хаплогрупи Hg6, Hg7 и Hg8 Негроидната халогрупа Hg8, е от суб-сахарски произход.
Тя се среща в Европа само в сардинците и французите.
Останалите африкански хаплогрупи не се срещат в Европа Rosser et al.
Лингвистично датиране на обособяването на отделните клонове на индоевропейците Езиковото обособяване на отделните клонове на индоевропейците е датирано от Gray, Atkinson, 2003фиг.
Той е вдъхновен от радиовъглеродното датиране, като използва за датиране разпадането на връзките между езиците и отдалечаването им на базата на 200 основни термина в тях.
Получените датировки не могат да се съпоставят директно с генетичните, т.
Обаче особен интерес представлява факта, че българите са генетически близко родствени с различни народи от всички езикови клонове на индоевропейците, формирани в периода след 7 300 г.
Това показва, че българите са формирани като народ преди повече от 7 300 години.
Тази датировка съвпада с отделянето на българите от индоевропейците в Жмите Азия след потопа в Черно море преди 7 500 г.
Самарра, Ирак преди 7 200 г.
Заключения: Генетичните изследвания са най-мощният и достоверен метод за изследване на произхода на народа ни и на близостта му с други народи.
Българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите земеделци - създатели и носители на земеделието, което е в основата на цивилизацията.
Следователно те са създателите и разпространителите на най-ранната цивилизация в Европа.
При българите сумата от земеделските хаплогрупи е 71 %, което е най-високо в Европа след кипърци 82%гърци 78% и грузинци 73%.
Следователно най-близкият ни народ са италианците.
В нито един от близките до българите народи не е бил разпространен тангризма.
Напротив много от тях са възприели ведическата религия от групата народи с които са дошли и българите в Пакистан и Индия.
Това прави съмнителна представата, че древните българи са били тангристи.
Тя се базира главно на паралел с древната религия на чувашите, които се оказаха генетически далечни от българите.
Систематичните езикови изследвания като палеолингвистичният анализ по метода на Марр, 1925 и сравнителният анализ на роднинските термини по Шопов и др.
Съвременните българи са: 1.
Съвременните българи не са: 1.
Два тюркски народа уйгурите и узбеките обаче имат български генен маркер примест.
За пръв път са получени достоверни данни за състава и местонахождението на първобитната общност в която са живеели прародителите на българите през Палеолита.
Генетическите ни връзки с турци, славяни, балти, фини и чуваши са главно от съвместно съжителство в първобитна общност преди повече от 15 000 г.
През късният Палеолит преди повече от 15 000 г.
Нашите предци са напуснали Африка не по-рано от преди 15 000 г.
Получените резултати и заключения сочат нови приоритети и области за изследване на българската история, археология и етнография.
Появява се остра необходимост от изясняване на следните въпроси: Отворени въпроси към историческата ни наука: 1.
Кога и къде са живеели българите в Пакистан и Индия?
За решаване на този ключов въпрос от ранната ни история трябва да бъдат детайлно проучени многобройните исторически документи за ведическите племена в Индия ведите, Махабхарата, пураните, упанишадите и т.
Каква е била причината за смесените бракове на българите с пакистанци, синдхи, калаши, хунза бурушо, брахуи и макрани в Пакистан, с индуси и гуджарати в Индия в древността?
Дали те са съжителствали с нас в една държава или някои от тях са преки наследници на древните българи?
Каква е била ролята на българите при формирането на кастите в древна Индия?
Каква е била ролята на древните българи в епическата война описана в Махабхарата?
Защо те се разделят след нея Шопов, 2003?
Дали са били само съюзници или виновници за войната?
Каква е била причината за смесените бракове на българите с лури, гилаки и някои видове кюрди, в Иран в древността?
В коя от държавите с българско участие са съжителствали с нас?
Каква е била причината за смесените бракове на българите с иракчани в древността?
Кога е станало това смесване?
Каква е била причината за смесените бракове на българите с египтяни в древността?
От кога датира тази връзка?
Този въпрос е слабо изследван и се нуждае от детайлни изследвания.
Каква е била причината за смесените бракове на българите с палестинци в древността?
От кога датира тази връзка?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е била причината за смесените бракове на българите с сицилианци в древността?
От кога датира тази връзка?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е причината за изключителната генетическа близост на българите със сърбите и босненците?
Дали някой от тях не са преки наследници на българите?
Защо сърбите и босненците както и българите са изключително далечни генетически от славяните?
Каква е общата история на българите с изключително близките ни генетически англичани?
Колко отдавна сме се разделили с тях?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е общата история на българите с изключително близките ни генетически французи?
Колко отдавна сме се разделили с тях?
Този въпрос е напълно неизследван.
Каква е общата история на българите с изключително близките ни генетически южни германци?
Колко отдавна сме се разделили с тях?
Дали наистина кубратовите българи са били изклани до крак в Германия?
Каква е общата история на българите с близките ни по бащина линия унгарци?
Дали част нажмите чтобы перейти българите не са останали в Унгария и след идването на маджарите там?
Каква е общата история на българите с близките ни по бащина линия румънци?
Дали значителна част от българите не са останали в Румъния и след основаването на румънската държава от рекс крал Драган?
Каква е историческата връзка на българите с готите и техните наследници?
Кои са най-преките наследници на волжските българи, след като това не са нито украинците, нито чувашите, които претендират за това?
Защо антропологически най-близки до волжските българи от народите в СССР са узбеките?
Дали те произхождат от волжските българи или са останали по тези земи от по-стара държава с българско участие напр.
Каква е историческата връзка на българите с траките и техните наследници?
Какви са били контактите на българите с траките?
Къде са били контактите на българите с траките?
Кои тракийски племена са имали родствена връзка с българите и кои не?
Отворени въпроси към археологическата ни наука: 1.
Кои са артефактите, които са характерни за древните българи археологическите маркери на тяхната култура?
Къде по света са намирани тези маркери?
Кои са графичните символи, които са характерни за древните българи и за техните династични родове например на рода Дулу?
Къде по света са намирани тези символи?
С коя култура в Пакистан и Индия могат да се асоциират древните българи?
Кои древни селища по света са били построени от древните българи?
Кога древните българи започват да строят къщи?
Къде древните българи започват да строят къщи?
Кога древните българи започват да строят градове?
Къде древните българи започват да строят градове?
Кога древните българи започват да строят отбранителни съоръжения?
Къде древните българи започват да строят отбранителни съоръжения?
Къде древните българи са съжителствали с различните други народи, за които има генетически доказателства за това?

Комментарии 9

Добавить комментарий

Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *